НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Наказателното правораздаване се осъществява от три редовни съдебни инстанции.

 → Първата инстанция – като първа инстанция действат районен и окръжен съд – по-тежките престъпления се разглеждат от Окръжен Съд. Компетентни са да разгледат и решат по същество случая и да произнесат присъда. Делата като първа инстанция се разглеждат или еднолично от съдия, когато за престъплението се предвижда до 5г. лишаване от свобода, или от съдия и съдебни заседатели (съдебен състав), когато се предвиждат над 5г. лишаване от свобода. Съдебният състав се състои винаги от съдии и съдебни заседатели.

​

 → Втора инстанция – като такава действат окръжните и апелативните съдилища (окръжният съд е втора инстанция, когато се атакува присъда на Районен Съд, а Апелативен съд е втора инстанция при атакуване на присъда на Окръжен Съд) Осъществяват контрол за правилността на постановената присъда при подадена жалба – от страните или при протест на прокурора. Нашето второинстанционно производство е въззивно, което означава, че проверява правилни ли са фактическите действия и правилно ли е приложен законът.

​

 → Трета инстанция – ВКС е трета редовна инстанция – следи за правилно прилагане на закона. Всяко касационно производство проверява правилно ли е приложен законът  – НК и НПК ! Когато не е приложен правилно НПК, резултатът е допуснато съществено процесуално нарушение – то няма как да се поправи, а трябва да се върне обратно откъдето е нарушено и да се води по правилата на НПК.  Когато е нарушен НК, резултатът е грешка в правната квалификация или определеното наказание е явно несправедливо.

 

Правомощия на съда.

Почти всички мерки за принуда на досъдебното производство се постановяват от съд – задържането под стража, забрана за напускане на пределите на страната, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрия, домашен арест се вземат от съд.

Редица действия по разследване, за да бъдат валидно извършени, е нужно разрешение на съдия ако са били неотложни – претърсване, изземване, обиск, използване на СРС, задържане на кореспонденция!

Действия, извършвани пред съд, са разпит на свидетел и разпит на обвиняем!

Прокурор – единственият държавен орган в наказателния процес, които носи отговорност за извършената досъдебна дейност. На досъдебна фаза той участва в наказателния процес като страна, осъществяваща функция като обвинение. Прокурорът единствено може да образува, да откаже да образува досъдебно производство, да прекрати, да спре, да внесе делото в съда!

Внася се по три начина – чрез изготвяне на обвинителен акт, чрез постигнато споразумение с адвокат на обвиняемия и чрез предложение за освобождаване от наказателна отговорност по 78а НК. С приемането на новия НПК на прокурора бе предоставена компетентност да извършва разследване по всяко дело, за което е необходимо, т.нар. фигура на разследващ прокурор! В съдебната фаза (СФ) прокурорът е винаги страна, която осъществява функция по обвинение, и носи цялата тежест на доказване. Прокурорът е и орган, който има задължение да изпълнява надзор за законност върху дейността, извършвана от разследващите органи. Затова прокурорът може да им дава указания, които са задължителни и не могат да ги възразят; прокурорът да отменя актовете постановени от разследващите органи; да заменя разследващите органи и т.н.

 

Разследващи органи.

Следователи – органи на съдебната власт, защото се назначават, повишават и наказват, освобождават от длъжност като съдиите и прокурорите по ЗСВ, т.е. от ВСС!  Условията за назначаване са същите като условията за назначаване на съдия и прокурор!

Разследващ полицай – орган на изпълнителната власт, защото се назначава, повишават и освобождават на тази длъжност от министъра на вътрешните работи. Разследващите полицай са служители на МВР, но нямат полицейски правомощия – не могат да извършват действията предвидени в ЗМВР! Могат да извършват действията по НПК! На разследващите полицай не могат да се възлагат други дейности освен действия по разследването, предвидени в НПК,, а административните ръководители не могат да им дават никакви указания, свързани с разследването.

Обвиняем е лицето, което е привлечено като такова в хода на разследването, което действие се обозначава като предварително обвинение. След като приключи разследването срещу същото това лице, прокурорът повдига обвинение с обвинителен акт, обозначено като окончателно обвинение. Очевидно е, че фигурата на обвиняемия се конституира на досъдебна фаза и притежава многобройни процесуални права, за да защити своите права и законни интереси. Подсъдим е процесуална фигура, която се конституира в съдебната фаза на нак. процес. След като прокурорът внесе обвинителния акт в съда и съдът го предаде на съд – в този момент обвиняемият вече е подсъдим. Ако след запознаване с материалите по делото съдията установи съществено процесуално нарушение, връща делото на прокурора.  Съдът предава на съд, а не прокурора.

 

Граждани и ЮЛ, претърпели вреди от престъплението.

Пострадал – чл. 74 НПК – това е винаги физическо лице, а при неговата смърт – неговите наследници, което е претърпяло вреди/имуществени и неимуществени/ от престъплението и което притежава процесуални права, за да участва в досъдебната фаза на процеса. Участието на пострадалия в наказателния процес никога не е задължително.

Ощетено ЮЛ – винаги юридическо лице, претърпяло имуществени вреди от престъпление и което на досъдебна фаза има 3 права:

1. Да обжалва постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно производство;

2. Да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производств;

3. Да направи искане за налагане на обезпечителни мерки по повод предявяване на бъдещ граждански иск. Участието в досъдебната фаза на ЮЛ никога не е задължително и зависи от неговата воля.

Частен обвинител – чл. 76 – винаги ФЛ, а при смърт и неговите наследници, което е претърпяло вреди от престъплението, и притежава права, за да участва в съдебната фаза на процеса като самостоятелна страна. Частният обвинител е и акцесорна страна, защото участва винаги наред с прокурора.

Частен тъжител – чл. 80 – винаги ФЛ и неговите на наследници при смърт, което е претърпяло вреди/имуществени и неимуществени/ от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.  Тези дела са от частен характер. По делата от частен характер няма досъдебна фаза, а в съдебната  не участва прокурор. Частният тъжител е главна страна, която осъществява обвинението по делото.

 

Разлики между делата от общ и частен характер

По делата от частен характер няма досъдебно производство, а в съдебната фаза по тези дела не участва прокурор. По тези дела частният тъжител е главен обвинител и има тежест на доказване. По делата от общ характер частният обвинител е акцесорна страна и няма тежест на доказване. Втората разлика е, че при престъпление от ОХ се образува задължително наказателно производство, докато делата от ЧХ се образуват само когато частният тъжител е поискал това, депозирайки тъжба в съда. Третата разлика – частният тъжител във всеки момент може да оттегли тъжбата си и делото да се прекрати и във всеки момент може да постигне помирение с подсъдимия и делото да се прекрати. Докато по делата от общ характер прокурорът не може да оттегли обвинителният акт. Ако частният обвинител оттегли молбата си делото не се прекратява. По тези дела може да има споразумение между прокурора и адвоката на подсъдимия. А когато има споразумение делото не се прекратява, защото това споразумение има силата на влязла в сила присъда.

Граждански ищец – ФЛ или ЮЛ, което е претърпяло вреди от престъплението и което е предявило граждански иск в съдебната фаза на процеса с искане за получаване на обезщетение за за претърпени от него вреди – чл. 84 НПК.

Граждански ответник – чл. 89 НПК – когато е предявен граждански иск в наказателния процес, обичайно лицето, което се осъжда да възстанови обичайно подсъдими, когато за причинените вреди отговаря някое друго лице солидарно с подсъдимия по силата на граждански закон. Подсъдимият и гражданският ответник не съвпадат. Например родителите за непълнолетните си деца. Подсъдимият също отговоря в определения граждански иск и също се осъжда да заплати причинените вреди, но в качеството си на подсъдима, а не на граждански ответник.

​

Адвокатско дружество "Мерджанови и партньори"